"Добра дума" за Христо Иванов и Красимира Пантелеева

                            

           Вярвам в доброто ! 

 

Благодаря на Красимира Пантелеева и Христо Иванов за 
незабравимите изживявания които споделят с мен и моето семейство !

И тъй като най-силния начин да спреш злото е да му отвърнеш с добро, 
затова ще ви разкажа приказка :)

Имало едно време две души - свързани в обща мисия били! 

Те осъзнавали каква е тя и тухличка по тухличка не спирали да я градят -

не се оставяли тук и там да ги спрат 
нито работата, ни сиво ежедневие,

нито даже трудностите и хорското безверие ....

И така обикновено в петък вечер приготвяли една раница за път, 
а в събота на ранина, с поредна групичка ентусиасти, 
посрещали със песен изгрева чудесен

и с нестихващи вълнения се впускали във  приключения :) 

Всичко разбира се било планувано и 

предварително мъдрувано,

за да могат да се видят максимален брой места из приказната ни страна !

Краси със омаен глас истории разказвала за истински герои и хайдути страшни,
за красиви нимфи и билкарки,

за богини вкаменени в чешми 
и невиждано красиви нестинарки,
за костенурки, жаби и какво ли още не .....  
и не можел никой вдъхновението й да спре .....
попътен вятър ги поемал и с вдигнати платна  
неусетно някак стигали целта.

Всички скачали от буса жадни за ходене и приключения,

разглеждайки природата за знаци и знамения -

Някой бързо тръгвали на път само с раница на гръб,

други бавничко разглеждали всяко цветенце и птичка,

всеки стрък тревичка,

трети заедно  с дечица тътрили се за ръчица,

четвърти тичали напред, а пети снимали навред....

Ицо води всички с бодра крачка, 
а Краси пази групичката най-отзад,
разказвайки поредната закачка :) 

Всеки с чудно настроение душата пълни  с вдъхновения - 
кой с история чудесна, кой с енергия небесна,
кой с Красота от свещенните места......

И така  зима, лято, пролет, есен, търкаляли се дните с песен -
колко ли места обходили, колко ли гори пребродили,
колко ли души напълнили .........
но нещо не успели с една - закучила се много тя ! 

Какво не й харесало така и никой не разбрал, защото  нищо лошо не видял, а 

сякаш всичко свършило било за нея и вместо вдъхновения и красота
тя виждала навсякъде беда.

Оплаквала се всеки миг за всичко тук и там -

светът за нея бил някакси обран !

Тъжното било, че се оплакала високо, на всички поднива, нива и висоти,
заканила се с жар мисията им да провали, 
"Родните балкани" да опозори 
и сипела ли сипела лъжи!!!

Така оказали се Ицето и Краси във обрано  лозе от апаши !

Ний, обаче всички тук си знаем,
че колкото и на ниво високо да се изричат клевети,
те няма как да се превърнат дори в малки истини нали !?.....

И така в тази приказка за добрина
приканвам всички тук, сега,

които дори веднъж са спирали дъха си,

запленени от дивна красота на наш'та майчица Земя   
да подкрепят Красито и Ицо в общата борба.

В мисията им да показват и разказват за нашата страна !!! 

Моля, огласете и разпространете,
коментирайте и добра дума за тези двама напишете,
за да чуят и да разберат дори в горните инстанции на властта,

че една лъжа не може с един замах света да преобръща  
и в зла беда да го превръща,
защото просто ей така няма как  да се  изтрият  
на Красито и Ицо всичките добри дела!

Благодаря!

 ( А когато чуй и види нашите слова онази наскърбена и тъжна душа,

вярвам че очи ще вдигне и ще види,
че и за нея извира същата любов, добро и красота,
защото те открити са за всички по света 
макар и малко скрити
на хората в добрите им дела !)